„Срещата на жените с възможностите на новите информационни и комуникационни технологии, може да бъде началото на един съвършено нов свят.“

През последното десетилетие новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) се превърнаха в едно от основните средства и източници за обмен на информация и механизъм за изграждане на партньорски мрежи за нестопанските неправителствени организации (НПО) както в България, така и по света.

Същевременно aктивното ангажиране и равноправното участие на жените в идейното развитие и ежедневната работа на гражданския сектор в България е изключително важно явление за цялата страна. Безспорно позитивен в национален и международен план е фактът, че значителна част от най-активните български граждански организации в областта на образованието, културата, социалните дейности, защитата на човешките и социални права, опазването на околната среда са създадени, развивани и управлявани основно от жени.

През 2002 г. бе създадена Европейската мрежа за обмен на знания за информационните технологии между жените (WITT), която организира електронни центрове в Хърватска, Сърбия, България и други страни от юго-източна Европа, с основна задача да се проучи и анализира степента на достъп и използване възможностите на ИКТ от жените в споменатите държави.

По този повод, в периода ноември 2004 – юни 2005 година Фондация „Интернет райтс България“ реализира национално проучване на тема „Ефективно ползване на информационните и комуникационни технологии от жени, ангажирани в гражданския сектор в България“ със следните основни цели:

 да определи нивото им на достъп до ИКТ и Интернет;
 да проучи степента и качеството на познанията им при ползване на ИКТ и Интернет;
 да оцени нивото на мотивацията им за по-нататъшна квалификация за работа с ИКТ и ресурсите на световната мрежа;
 да идентифицира конкретни проблеми и нужди, свързани със стратегическо ползване на ИКТ и Интернет от жените в гражданския сектор;

Проучването има за цел да послужи в работата на ФИРБ, както и на други правозащитни, донорски, академични и специализирани организации от страната и чужбина при:

1. дефиниране и разработване на нови и специфични области за ефективно ползване на ИКТ от жени за професионално, институционално и обществено развитие в България;
2. формулиране на насоки и конкретни теми за специализирани обучения и консултации;
3. разработване на подходи и инициативи за развитие на продължаващи сътрудничества и електронни мрежи за взаимна подкрепа между организации и инициативи, свързани със защита на социалните права, околната среда и проблемите на гражданското общество, в които вземат участие жени от България, ЕС и света.

Целева група

Целевата група на проучването се състои от жени на ръководни и изпълнителски длъжности в български неправителствени организации, работещи в областите на правата на жените, културата, образованието, развитието на младежта и местните общности.

Представените в този документ данни са получени на базата на: анкета с 59 респондентки (от общо 46 организации); интервю-дискусия с 12 събеседнички; четири фокус-групи с общо 42 участници по време на три национални и един международен семинар за обучение; посещение и наблюдение на средата и функционалността при 16 организации от страната. Почти половината от респондентките живеят и работят в различни по местоположение, големина и икономически статус населени места от цялата страна, а 52% са в столицата. 91% от анкетираните са с висше образование, като над две пети от тях са с хуманитарен профил на специализацията.

Основни резултати

 Новите информационни и комуникационни технологии са най-често ползваното средство за търсене и обмен на информация, a достъпът до Интернет се счита за необходимо и незаменимо условие за работа. Участниците в проучването са силно мотивирани и убедени в необходимостта от ползване на ИКТ. Мнозинството от тях – 97,4% използват новите информационни и комуникационни технологии ежедневно и непрекъснато в своята работа, а едва 2,6% само по няколко пъти в месеца. Същевременно едва половината от тях могат да работят с компютър и в къщи (56,4%). За повечето от тях това е възможност, съществуваща на работното място (94,9%). Сравнително малка част от респондентките прибягват и до услугите на Интернет центрове (12,8%). Независимо от съществуващия достъп до Интернет в повечето населени места, жените от гражданските организации ползват мрежата предимно от работното си място и за изпълнение на професионалните си задачи.

 Жените от гражданския сектор използват новите информационни и комуникационни технологии целенасочено, но не винаги ефективно като мнозинството от тях ползват компютъра предимно за текстообработка, работа с речници, електронни таблици и презентации.

 Интернет се използва от почти всички изследвани организации и е главният механизъм за комуникация, както и за търсене и намиране на информация за подкрепа и финансиране на нови проекти и инициативи, което предполага възможност за навременно получаване на информация, както и директен достъп до обяви на финансови източници в европейски и международен план.

 Жените, ангажирани в гражданския сектор, ясно осъзнават потребността от наличието и възможността за свободно ползване и редактиране на Интернет страница. 61,5% от респондентките заявяват, че организацията, в която работят поддържа собствен уеб сайт, но над половината от тях разчитат на външен сътрудник за поддръжката му. Останалите 38,5% биха искали да имат уеб сайт, но са изправени основно пред технически и финансови затруднения за реализацията му. Във връзка с това 79,5% считат, че е необходимо да могат самостоятелно да въвеждат, редактират и управляват данните в собствените си сайтове.

 В съдържателно отношение, жените работещи в НПО се ориентират главно към публикуване на обща информация за организацията (56,4%), информация за проекти (46,2%) и актуални новини (41%). По-малко от една трета от респондентите твърдят, че публикуват специализирана информация.

 Жените от неправителствения сектор са целенасочени и изключително самостоятелни в своите занимания за придобиване на нови знания и умения за работа с ИКТ. За целите на това проучване, както и за идентифициране на по-конкретни нужди на гражданския сектор и жените работещи в него, беше потърсен отговор и на въпроса за нуждите от конкретни знания и умения в областта на ИКТ. 94,9% от респондентките са изразили желание за придобиване на допълнителни познания в областта на ИКТ, като 82,2% се нуждаят от специализирани познания, за да могат сами да актуализират информацията на сайтовете си.

 Свободният софтуер все още не е популярен сред българските НПО: само 38,5% заявяват, че ползват отделни програми под Свободен софтуер, като 25,6% са отговорили, че не знаят какъв софтуер ползват. На въпроса дали заплащат компютърните програми, които ползват, по-голяма част (61,5% ) отговарят положително, което в повечето случаи означава сериозно натоварване на бюджета на организациите, както и наличие на технически ограничения при актуализиране на информацията.

NAP_bg.pdf (6 МВ)