„Няма нищо неизбежно или естествено в начина на отъждествяване на технологиите с мъжете, нито в методите на определяне на мъжествеността според техническите познания.“ Джуди Уоджмън, 2002

В периода април - юни 2007 г., Фондация „Интернет райтс България“ (ФИРБ) проведе проучване на тема Използване на информационните и комуникационни технологии от жени на възраст между 35 и 55 г. Проучването се осъществи по поръчка на Дружество „Знание“ по проекта Ciao!Women – Communication via IT for Adults On-line. Изследването цели да идентифицира конкретните нужди и особености на целевата група, с цел изработване на подходящи методологии за обучение през целия живот на жени по ИКТ в Европейския съюз.

Данните от проучването, интервютата и анализът дават нов поглед отвътре за това, какво представляват според българската жена на възраст между 35 и 55 г. ИКТ, какви са ползите от тях и какъв е интересът и за по-нататъшно обучение в процеса на използването им. Изследването показва и синтезира разбиранията, нагласите, проблемите и предизвикателствата, които среща българската жена при своята работа с технологиите и се опитва да види как темата „жените и ИКТ” се вписва в особеностите на българската действителност.

Изготвеният доклад „Използване на ИКТ от жени на възраст между 35 и 55 г.” ще съдейства за промяната на отношението на жените и обществените нагласи спрямо контекста на използване на ИКТ и ще бъде важен резултат и помощник за бъдеща работа по посока изпълнение целите на проекта.

Цели на проучването

Проучването имаше за цел да отговори на следните въпроси:

1. Какво е отношението на жените на възраст между 35 и 55 г. към ИКТ? Дали се дължи на липса на желание или на неразбиране слабата употреба на компютър от жените в тази възрастова граница?
2. В какво се изразява употребата на компютър от жените и какви възможности има тя да се доразвие?
3. По какъв начин жените на възраст между 35 и 55 г. се учат да използват компютрите и ИКТ като цяло и какви подобрения могат да се направят в тази насока?
4. При подготовката на формални или неформални образователни програми, и в частност такива, насочени към възрастни хора и жени на възраст между 35 и 45 г., дали наистина разбираме нуждите и интересите на тези, които все още нямат достъп до Интернет и до компютрите като цяло?
5. Използва ли се достъпна и разбираема терминология, улесняваща жените на възраст между 35 и 55 г., желаещи да се научат да използват новите технологии? Какви са рисковете съществуващите предубеждения относно това, че жените не познават добре (или не се интересуват от) технологиите да се отрази на тези, които изготвят образователни програми?
6. Какво е отношението на печатните и електронните издания относно жените и тяхната работа в сферата на ИКТ (и тяхното използване на ИКТ)?
7. Предвид голямото влияние на печатните и електронни медии при представянето на ползата от Интернет, възможно ли е да се определят „добри практики”, които да са чувствителни спрямо половите различия при употребата на ИКТ?

Обобщени резултати от проучването:

 В почти 90% от случаите става ясно, че срещата на анкетираните жени с компютрите е в резултат на наложили се промени на работните им места: въвеждане на новите технологии в начина им на работа.

 Повечето от жените над средна възраст са реагирали остро на тази първа среща и само необходимостта и задължителният характер на работата са ги принудили да не се откажат да използват компютрите и технологиите изобщо. В последствие се оказва, че те са все по-полезни в работата им.

 Болшинството от жените използват компютрите с определена цел – предимно за работа, за кореспонденция, за изготвяне на документи. Само 17% ги използват за „лични нужди“.

 Доказва се хипотезата, че жените, поради липса на свободно време, използват компютрите и ИКТ единствено по предназначение (много рядко за забавление, игри, за експериментиране с машините или за запознаване по-подробно и професионално с операционната система и нейните програми).

 Резултатите също така показват, че половината от анкетираните жени не се чувстват съвсем уверени при работа с компютъра, трудно преодоляват страха си от използването на ИКТ (повече от 60%).

 Всъщност всички са се докоснали до ИКТ поради естеството на работата им. При жените над 40 години се оказва най-достъпно да посетят организиран курс на обучение. При някои от тях в последствие познанията и уменията са останали само и единствено на нивото на посетения курс, тъй като самите жени не са имали желание да се занимават допълнително. „Самообучението” преобладава при жените под 40 години. Те са се учили предимно по метода „проба – грешка”. Колкото по-млади са го направили, толкова повече изпитват удоволствие сега при работата си и искат още да научат.

 Използването на ИКТ – терминология е под средното ниво поради несистемното обучение. Под „мрежа“, например, всички анкетирани разбират само „Интернет“. Съответно „ИКТ“ те свързват единствено с компютъра. Това не познаване на термините води и до притеснение при употребата на технологиите, а и при комуникация с „технически грамотните“.

 Липсата на познания по английски език се явява допълнително препятствие в обучението и работата на жените с технологиите.

 Резултатите от проучването показват също, че възрастта е решаваща и в отношението на жените към възможностите за икономии на време, сили и средства, които могат да бъде направени с помощта на технологиите.

 Жените над 40-45 години в повечето случаи, главно поради незнание, не могат да оценят правилно факта, че технологиите биха им спестили време и труд в тяхното ежедневие. Жените под 40 години са дори склонни към пристрастяване при използването на компютрите и твърдят, че технологиите им спестяват изключително много време в работата.

 Жените-участнички с физически увреждания са доволни, че са се научили да работят на компютър, да помагат на близките си или на други хора в неравностойно положение. Чрез него те се чувстват полезни и животът им има повече смисъл. Много са ентусиазирани и имат желание да научат още за възможностите на ИКТ.

 Жените и технологиите се представят по неадекватен начин в медиите.

 Манипулира се с термини като „жените“ и „технологиите”. Жените се свързват „натурално“ с козметика, диети, външен вид, деца и семейство, готварски рецепти. Кариера, политика, нови технологии, автомобили, спорт са отредени за мъжете. В допълнение, според различни изследвания, въвеждат се и стереотипи за „женски технологии“ (бялата техника: ютии, тостери, печки, перални, мобилни телефони) и „мъжки технологии“ (черната техника: телевизор, видео, музикални уредби, компютър).

 Липсва информация по темата „жените и ИКТ”, още по-малко на достъпен език. Такава информация е особено необходима за жените над 35 годишна възраст, които считат, че технологиите са нещо изключително трудно и недостъпно, неподходящи са за тях и те не намират смисъл да се обременяват допълнително.

Основни изводи:

Промяната на общественото мнение, а и на нагласата на жените, че те и ИКТ са несъвместими, е в ръцете на самите жени.

 Както в отговорите, така и в държанието им по време на интервюто, 85% от жените изразяват притеснение от техниката, от липсата на знания, страх да не се изложат и да не кажат нещо неуместно. Тази реакция е естествено поведение в случай на работа с нещо непознато или не добре познато.

 Средата също оказва своето влияние, а в България е широко разпространен стереотипът, че новите технологии не са сфера на познания за жените. Този факт, както и непознаването на съответната техника, се оказват в много от случаите решаващи при оформяне нагласата на жените. Те се стряскат и плашат от новите технологии и малко от интервюираните са успели да преодолеят тази психологическа бариера в живота си.

 За съжаление, заетостта на жените в ежедневието им, многобройните роли, които заемат в живота си: на майки, на работещи, на социални личности и др., не им дават голяма възможност да се развиват в една странична дейност, каквато е използването на ИКТ. Би трябвало да се работи повече в тази насока, за да може да се ангажират жените в областта на новите технологии и да намерят мястото си сред „технически грамотните“ граждани. Така те ще могат, наред с по-младите и опитните, да се облагодетелстват от възможностите, които предлагат ИКТ.

 Макар че ИКТ са общоприети като „област на младите“, не бива да се подценяват жените на възраст 35-55 г., които имат по принцип по-голямо желание и добра воля да повишат познанията си. Това показва и фактът, че болшинството анкетирани сами са се научили как да използват новите технологии в практиката.

 Нещо повече: жените от това поколение, предимно с висше образование, осъзнават ролята на технологиите в съвременния живот. Осъзнаването на един проблем е половината от неговото решаване. Нужно е да им се подаде ръка, за да не се окажат извън възможностите на настоящето. Да им се помогне се отърсят от предубежденията си и да повярват в себе си; да са активни в научаването на технологиите, да се противопоставят активно на околните и на отношението на медиите, защото само така ще успеят да променят света, в който живеят.

 Не на последно място, създаването на самочувствие на можеща и справяща се жена е отговорност както на самата жена, така и на цялото обграждащо я общество. Във всеобщ интерес е тя да усеща разбирането, подкрепата и поощрението от своите близки.

 Медиите също играят важна роля и отговорност в работата по изграждането на образа на съвременната жена като технически грамотна, самостоятелна и способна да се усъвършенства и развива през целия си живот. Те трябва да се отърсят от патриархалните стереотипи на съвремието ни и да предложат по-алтернативно съдържание и тематики в своите публикации и програми, което ще е от полза за цялото общество. По този начин и те, като динамични фактори за промяна на общественото мнение, ще подадат ръка на жените и техните усилия към използването на информационните технологии.