Накратко: Целта на този документ е да запознае читателя с възможностите за употерба на Свободния софтуер върху работата на неправителствените организации (НПО).

 Какво е Свободен софтуер
 Проектът ГНУ и Четирите свободи
 Влияние на Свободния софтуер върху НПО

"Свободният софтуер" e израз на независимост, а не на цена. Той значава софтуер, който се счита за свободен, защото е свързан с лицензия, която налага ограничения по отношение на употребата на програмата и разпространението на модификации на първоначалния код, в рамките на Четири свободи. При някои от тези лицензии съществува условието да се спазва авторското право, при други - не (като например Лицензия за общо ползване).

Свободният софтуер не е задължително безплатен, защото все пак е свързан с възможни, но незадължителни разходи по поддръжката и разработката, разширението, обучението, разпространението (CD-ROM, Интернет и др.). Въпреки това, цените са общо взето по-ниски, защото същността на свободния софтуер провокира децентрализирани структури и осигурява повече свобода за потребителя.

Примери за свободен софтуер са ГНУ/Линукс операционните системи, навигатора Мозила, Open Office и много други.

Обществото на Свободния софтуер се състои от смесица от ентусиасти, академични групи и корпорации. Групи, които работят с тези стандарти са някои нестопански организации и фондации, където членовете имат избрани функции.

Проектът ГНУ и Четирите свободи

В началото на 80те години Ричард Столмън пръв дава дефиниция за свободния софтуер - става въпрос за липсата на ограничения към потребителя да използва, копира, разпространява, изучава, променя и подобрява софтуера. По-точно това се отнася до четири вида свободи за потребителя:

 Свобода 0: Свободата да използваш програмата за каквато и да е цел.

 Свобода 1: Свободата да изследваш как работи програмата и да я приспособяваш към нуждите си.

 Свобода 2: Свободата да разпространяваш копия така, че например да услужиш на съседа си.

 Свобода 3: Свободата да усъвършенстваш програмата и да предоставяш подобренията си на обществото, така че да е от полза за цялото общество.

През 1984 г. Ричард Столмън основава Проекта ГНУ, който цели да развие цяла операционна система, на базата на Свободен софтуер. ГНУ-проектът разпространява софтуера си при условията на знаменитата ГНУ-лицензия. Тя не само предоставя тези четири свободи, но и ги защитава. Поради това тя е и най-използваната лицензия за свободен софтуер в наши дни.

Има и други лицензии, които споделят подобни ценности като например "ревизираната BSD-лицензия", X11-лицензия и др.

Влияние на свободния софтуер върху НПО

"Информационно-комуникационните технологии са днес основополагащи за решаването на всички проблеми на развитието в развиващите се страни." Програма за поддържането на развитието на Обединените нации|

Много НПО споделят ценностите на общността на Свободния софтуер: заличаване на разделението в използването на Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) между страни и общности; осигуряване на достъп до информация и образование, методи на демократизация и др. Следните бележки дават общ поглед върху това, как това може да се осъществи.

Прозрачност и независимост

Неправителствените организации често трябва да осигурят баланса между минимални ресурси и максимална надеждност. Цените на търговския софтуер (като Майкрософт Уиндоус или Майкрософт Офис) често са недостъпни. Освен това лицензите често съдържат трудноразбираеми клаузи, а повечето организации са ограничени откъм финансови средства, за да наемат адвокати, с чиято помощ да решат, дали използването на даден софтуер е законно. Това често се превръща в спънка за малките и средните организации.

Конфискуването на работните компютри и големи глоби са чести последствия при използването на пиратски софтуер. Този въпрос е от изключително значение, когато бива използвано като политическо оръжие срещу НПО и активисти, работещи по обществени становища в ущърб на правителствени решения.

Свободният софтуер разваля зависимостта между организациите и софтуерната компания, тъй като потребителите имат достъп до изходния код на софтуера, който използват. Освен това могат да се обръщат за помощ към университетски, изследователски и други общности.

Местни общности и развитие в дългосрочен план

Покупката на софтуер от монополистска корпорация е еднопосочен път. Парите се изпращат в една компания, обикновено работеща в Съединените щати и потребителят получава "разрешението" да използва софтуера на своя компютър. Единственият обмен на знания е основната необходима информация за употребата, позволена от компанията.

При модела на Свободния софтуер всеки човек получава неограничени възможности да изследва, модифицира и адаптира програмата към нуждите си (Първа свобода). Това означава, че местните институции не само, че могат да се обучават как се използва софтуерът, но и как се създава или модифицира, на базата на съществуващия такъв.

Това води до цял един нов модел на развитие: вместо да бъдат просто потребители на големи корпорации, гражданското общество може да участва активно в информационната икономика, като допринася за развитието на проектите на Свободния софтуер, като приспособява програмите към собствените си нужди. Те дори могат да станат следващите водачи в развитието в тази област.

Примери:

 Mplayer, известна програма за филми под Линукс, е разработена в Унгария. Версията на EduLinux в Квебек (7 милиона население), франкофонския район в Канада, приспособява версията Мандрейк, с цел по-добра задочна поддръжка на Линукс.
 Red Flag Линукс в Китай е държавна организация, която активно сътрудничи с други азиатски страни, за да подобри поддръжката на свободния софтуер на местен език.
 Skolelinux в Норвегия (с население 4.5 милиона) разработват специфични версии на Линукс (основани на Дебиан) за училищата.

Свободният софтуер и Интернет не само правят възможни подобни проекти, но те ги превръщат в естествени резултати от употребата им.

Запазване на културното разнообразие и защита на малцинствата

Повтарящ се етнически проблем при софтуера е, че английският език доминира като работен език. Преводът от английски не е сложна задача, но цените му могат да надвишават размера на пазара. Проблемът се усложнява, когато компании-монополисти са незаинтересувани от ограничените печалби, получаващи се от подобни преводи. В края на краищата мнозинството от хората, работещи в сферата на ИКТ имат основни познания по английски език и приемат да работят със софтуер на език, различен от родния им.

Това може да бъде и политически проблем. Правителствата вероятно не насърчават съществуването на софтуер, преведен на езика на неофициални малцинствени групи.

Такива практики задълбочават разделението в употребата на ИКТ. Потребителите трябва да учат не само как работи компютъра, но и нов език или пък да се откажат от азбуката си и да използват фонетични еквиваленти.

Свободният софтуер, от друга страна, насърчава потребителите да приспособяват програми и наръчници към нуждите си. Всички от основните десктоп проекти като Гном / КДЕ (десктоп среди), Мозила (Интернет навигатор) and Open Office (комплект за офис-нужди) имат преводи на впечатляващ брой езици.

Интересен пример е системата за управление на съдържанието на уеб сайтове СПИП. Първоначално създадена от членове на френската общност на Свободния софтуер, тя се превръща в най-предпочитаната програма от френските социални движения и НПО, защото е много функционална - лесна е за употреба, обединява сайтове и разбира се предлага френски работен език. Мрежата от социални движения и НПО по-нататък разпространяват системата в райони, които създателите не биха могли да предвидят: СПИП сега съществува на езици като фарси (език в Иран и Афганистан), каталонски (езикът на малцинство в Испания), креолски на La Réunion (където френският е единствения официален език), три варианта на окситан (езикът на малцинствени групи във Франция) и български (което вероятно не е толкова изненадващо, но Интернет Райтс България се гордее да уточни, че член на фондацията изготви превода).

Международно развитие, местни резултати

Да се създаде качествен софтуер може да отнеме дни, а по често това е резултат от дългогодишна работа, изпълнена с математически и архитектурни предизвикателства.

Например Линукс е активно разработван от повече от 13 години - от 1991 г. - с помощта на хиляди хора от целия свят. Версията Дебиан ГНУ/Линукс е активна и се разраства от 1993 г. при повече от 900 официални лица, работещи по нея, които подготвят и тестват приложения, за да се убедят, че са лесни за употреба и инсталиране от обикновените потребители.

Техническата реализация на софтуера винаги е била сложна, но разнообразието никога не е било в такъв разцвет, което се превръща в голяма спънка за тези, които не могат да се адаптират.

В заключение, секторът на социалните движения и НПО е изправен пред един съществен избор: или да насърчава и да зависи от една голяма корпорация, отличаваща се с централизация на знанията за функционирането на програмите и взимането на решения, или да се включи в глобалната общност, при която резултатите имат местно значение.